Малта: Когато рицарите печелеха повече от нотариусите

Степан ПОЛЯКОВ

- Малтийската икономика трябва да бъде срината! И аз знам как да го постигнем.
Това не е клетвата на някой слънчасал антиглобалист. Човекът пред мен говореше съвсем спокойно, беше облечен в пепитен костюм, с кариран каскет и наближаваше шейсет и петте. Приличаше по-скоро на доведения брат на Джеки Стюарт, отколкото на почитател на Джони Ротън. Нарси Каламата беше моят гид из малтийската душевност. Шушукаше се, че е с британско потекло и едва ли може да мине за най-подходящия за ролята, но от друга страна, в природата му трябваше да е запечатана най-важната местна двойственост. Тя е двойствеността на повечето жители в бившите английски колонии и протекторати. Говорят с гордост за спечелената независимост, но носталгия се промъква единствено, когато си припомнят периода преди нея. Нямат и нищо против бившите окупатори да се връщат като туристи или бизнесмени. Тогава с удоволствие пак се грижат за сервиза им. Не им минава през ума или поне не искат да си мислят, че така нищо особено не се променя.
Малта е крайъгълен камък и за Германия. С триста и шестнайсетте си квадратни километра този скалист остров отгоре наистина прилича на скала насред морето. За Луфтвафе скалата се оказа непотопяема. Жителите му издържаха обсадата и масираните бомбардировки през Втората световна война.
- Няма много англичани наоколо. Да не се държите лошо с тях? – попитах Нарси веднъж, докато крачехме по плажа Мелиеха, на края на “Опашката на Малта”, близо до библейския залив Свети Павел.
- Ние искаме те да се върнат. Но без униформите си.
„Малта е строена от джентълмени за джентълмени” - възторгва се сър Уолтър Скот при посещението си там. Като се има предвид увлечението му по рицарските истории, нищо чудно, че се е прехласнал точно по острова, застроен почти изцяло със замъци.
Какво точно е Малта? Това е странна държава, за която собствените й жители нямат много точна формулировка. При всички случаи става дума за съпротива и смирение. А когато тези две неща се смесят, има тайнство. А когато някъде има тайнство, по-добре е да не замръкваш вечер по цитаделите. Малта не са я превзели нито османците, нито Луфтвафе. Малта е Ленинград-а на англичаните. Германски пътеводител пък нарича един квартал „Хирошима на Малта”. Целият е сринат през 1942-а. Запазен е самоДворецът на Инквизиторите. Той е построен през късното Средновековие. Когато рицарите на Свети Йоан идват тук, направо се влюбват в него. През войната британските кораби стоят на Сухия док. С насочени нагоре оръдия посрещат немските самолети. За да преодолеят съпротивата им, германците пускат морски мини с парашути. Но понякога парашутът отнася мината в града. Малта е била най-бомбардираното място на света.
На хълма, който се вижда почти отвсякъде там, има още една сграда, свързана с отношенията между малтийската, британската, но и германската нация. Сред най-луксозните хотели е “Английската болница”. Няма значение към коя верига е, никой не го нарича иначе освен “Английската болница”. По време на Войната британското правителство построява изключително модерно здравно заведение, в което лекуват предимно ранени от военните действия англичани и малтийци. На него изрисуват огромен червен кръст, за който някои твърдели, че се вижда чак от Сицилия. Тогава черните рицари от Луфтвафе, както наричали германските пилоти, се наговарят, че, каквото и да се случва, няма да бомбардират Английската болница. В продължилите месеци наред бомбардировки и при хиляди полети наистина нито една бомба не пада там. Американски кореспондент в столицата Валета прави този военен феномен достояние на световната публика. Англичаните заклеймяват историята като леко манипулативна и малко по-късно добавят, че, да, германците наистина не са бомбардирали болницата, но те знаели предварително, че вътре има и ранени германски военнопленници. Е, да предположим, че някой разведен чиновник от Форин офис със склонност към журналистиката го е съчинил...
Никога не порасна в Малта и “Лошото момче на британското кино” Оливър Рийд. Вече шейсет и една годишен той се снима в “Гладиатор” на Ридли Скот през 1999-а. След дълга снимачна сутрин с жена си Джоузефин и няколко колеги по обяд се отбили през бар на улица “Архиепископ” във Валета и, по-точно, в квартала за забавления Сейнт Джулиан`с (твърде много светци, но това е Малта – “Строена от светци за светци”, както ще видим по-нататък.) Той вече бил обърнал пет литра бира, когато в бара, носещ крайно находчивото име “Барът”, нахълтали моряци от крайцера “Къмбърланд” на нейно Величество Елизабет Втора. Още с влизането те познали героя си от таблоидите. Оливър, който по време на вечеря в мадридски хотел, се съблече чисто гол и се гмурна в големия аквариум на ресторанта. Оливър, който веднъж покани трийсет и шест ръгбисти в дома си и там заедно изпили двеста и седемдесет литра бира, трийсет и две бутилки скоч, седемнайсет бутилки джин и четири каси вино преди да хукнат съвсем голи през центъра на града. Оливър, който в ефир падна пиян от канапето на шоуто “По тъмно”, опитвайки да целуне феминистката Кейт Милет, като фъфлеше “Точно така, смятам да се изпикая, миличка” и малко преди да го изхвърлят насила завърши същото шоу с думите “Ей сега ще си го сложа на масата, ако веднага не ми поднесете чиния пюре от грах!”. Оливър, който падна от стълбичката на самолета в мотокара за багаж и така стигна до паспортния отдел на летище “Галуей”. Оливър, който напоследък два пъти беше арестуван за пиянски свади в родната Англия. И, най-накрая, Оливър, който никога не оставяше някой да си плаща питието, когато той е в бара, независимо колко посетители има вътре. Рийд незабавно предизвикал петимата най-яки моряци на канадска борба. Свалил си жилетката и поръчал три бутилки черен ром “Кептън Морган”. Побеждавал ги един по един, докато колегите им пресушили първата бутилка, а самият той втората. После моряците, може би леко опозорени, хукнали към кораба си, а актьорът довършил третия “Морган” и минал на уиски “Феймъс Гроус”. Когато стигнал до половината на бутилката, внезапно се почувствал зле. Около два и половина следобед Оливър Рийд починал от сърдечен удар в линейката на път към болницата.
Остана неплатена сметка от четиристотин и петдесет долара, оплака се барманът пред нахлулите репортери.
Нарси Каламата: Най-ефективният начин да се срине икономиката на Малта е да започнат да се строят много обществени жилища с пари от държавния бюджет. В акцията ще участват само безработни. Те ще работят за собствените си къщи. Ще ги зидат, ще замазват, ще ги електрифицират, ще им поставят водопроводи... Така ще станат излишни купища професии – зидари, електротехници водопроводчици... Накрая няма да се налага адвокатите и нотариусите да заверяват сделките и тяхната дейност също ще се окаже безсмислена сама по себе си, което е и най-важната цел. Постепенно всеки ще започне да върши всичко и така икономиката неминуемо ще колабира... Иначе цените на имотите в покрайнините на Малта, доколкото в Малта има покрайнини, тръгват от 200-250 хиляди евро.
- Нарси, доколкото си спомням, вие в Малта дълго време имахте прокомунистическо правителство, подкрепяно от Съветския съюз. Защо не направихте тогава реформата с жилищата?” – поръчах по една фанта за седем евро в “Хилтън”, отново в Сейнт Джулиан`с.
- Направихме я.
- И какво?
- Провали се. Сега е дошло време пак да пробваме.
Докато те още не са подхванали втория си опит, в туристическите справочници спокойно може да се добавя очарователната подробност, че повечето къщи носят лични имена: “Палмата”, “Добър изглед”, “Христов крал”... Тази поетика се е прехвърлила и върху автобусите от обществения транспорт. Линия 62 е “Най-добрата в града”, 84 е “Прекрасната гледка”, 632 – “Вътрешната линия”, може би и затова е с три цифри.
Жан дьо Лавале построява столицата Валета. След Ренесанса строят нови укрепления извън града. И тя става почти непревземаема. През 16-и век рицарите тук започват да строят три укрепени града около пристанището, за да се предпазват от атаките на османците по море. Типично ренесансови.
Ренесанс? А, да! И какво за любовта в Малта?Любовта в Малта е малко заплетена драматургия. Как да разбиваш нравите и да си прекарваш безгрижно на малък остров, където всички се познават и освен това са ревностни католици. Сър, моля ви, не ни снимайте, ние дойдохме от Гозо тайно и родителите ни не знаят, че сме тук, примолиха ми се няколко гимназистки. Бяха привлекли погледа ми с шарените татуировки, които им рисуваха на най-забавни места по тялото в Сейнт Джулиан`с . С изключение на тази дързост те се държаха съвсем скромно и нямаше никакви момчета край тях. Иначе, почвата под камъните и пясъка на острова ври от истории за страст, изневяра, разврат, перверзии. Една свещена земя, но между южна Италия и северна Африка, между южна Испания и южна Гърция. Малтийският писател Робърт Аттард събра в поредица от сборници почти всички възможни писмени свидетелства, които съществуват за Малта от древността до двайсети век. Използва много прост начин. Помоли в местната преса, всеки който притежава някакви документи, стари вестници, писма от прадеди, да му ги изпрати. По тези места има подобна литература. Разрови се и сред изследванията на учените. Във втори том се забавляваме с раздела “Гомор – скандални и греховни истории”. Сюжетите в него могат да ни накарат да си помислим, че Средновековието е сега, а Сексуалната революция се е случвала между първи и деветнайсети век в Малта. Заглавията на историческите документи звучат като кинопреглед на световната порносъкровищница: “Народ от педофили” от 1893; “Похотливи проповедници” (1746); “Варящи се кученца и кървящи костенурки” (1894); “Институционализирани конкубини” (1774); “Благословени мазохисти” (1830); “Малтийската убийца на Распутин” (1919)... Когато се говори за Малта, винаги става дума за рицари, тайни ритуали, отрови, интриги, изневери и много черни пелерини. Едни времена в Малта, когато рицари, вещици, вампири, моряци и леки жени са упражнявали много по-голямо влияние от нотариусите и гуверньорите на банки.
По този повод Нарси ми разказа любимия си малтийски виц. Един отива да се изповяда. Когато приключва, свещеникът му съобщава: “Дължиш ми петнайсет цента, синко.” Човекът му подава половин долар. “Нямам да ти върна”, бръква се из джобовете проповедника. “Няма проблем, кучи сине!”, изкрещява онзи и хуква към олтара, откъдето започва да крещи най-скверни думи. Всички наоколо застиват. След минута той спира, отива и целува ръка на божия служител: “Извинявай, отче, псувах за трийсет и пет цента. Колкото нямаше да ми върнеш.”
През 4500-ата година преди Христа в Малта е имало много богини. И както шепнат неолитните камъни, живели са доста развратно. Обичали са плътските удоволствия и да гледат как изтича кръвта на мъжете. На приличен историографски език сега това се нарича фалически култове и жертвени олтари.
Малта е била част от Римската империя. По това време е пленен апостол Павел и изпратен към Рим на малка галера. При силна буря се разбиват край бреговете на Малта. Там има рифове и малки острови. Той стъпва на брега, конвоиран от римски легионер. Малтийците обаче го приветстват и палят огън в негова чест. От подпалките излиза змия и го ухапва по пръста. Тогава те си казват: Трябва да е много лош човек. Оцеля при бурята, но сега ще умре, ухапан от змия. Но той оцелява и започват да му вярват малко повече. После Павел отива при градоначалника на Рабат, чийто баща е болен. Павел изцерява бащата и оттогава малтийците му вярват напълно. Той им разказва за Иисус от Назарет и те стават християни. А на мен пък това ми го разказа Нарси Каламата: Откъде знам историята ли? От Библията. От Новия Завет. От Евангелието на Свети Лука, който е бил тук със Свети Павел. Много пилигрими идват в Малта да се молят на Свети Павел и да бордят из местата, където е минал.
Когато гледаме филми за Спасителя, трябва много да внимаваме. Обикновено действието се развива сред гора от кактуси. Има грешка от около 1500 години. Колумб е този, който донася кактусите не само по Свещените земи, но и в Европа. Той не е тръгнал да го засява първо в Близкия Изток, както може да се сетим, а в Сицилия, Малта и Испания. Сега това растение е най-важното плез лятото за острова. И не защото са почитатели на текилата, а през летните месеци, това е единствената зеленина тук.
Мобилният телефон на Нарси Каламата иззвъня. Да... Да... Ще бъда там до час и половина...
- Тук свършват моите задължения към вас, г-н Поляков. По договор трябваше да се разделим дори няколко часа по-рано, но това е жест на Malta Tourism Authorities към вас. Надявам се, научихте нещо за моята страна. Ще се радвам, ако пак се появите тук. Довиждане и късмет.
- Чао, другарю Каламата.
Кой в крайна сметка е Нарси Каламата - този богохулник, но и страстен разказвач на библейски истории? Надявам се, когато порасна, да стана писател. Но тъй като съм на 65, надявам се никога да не порасна, разкри ми той. Както не порасна и сър Оливър, може би.

Нарси Каламата също е актьор. Години наред участва в един от най-популярните малтийски сериали. Играе по лондонските сцени, снима в щатски продукции.
http://www.imdb.com/name/nm0129289/bio?ref_=nm_ov_bio_sm
Истинска международна слава обаче му носи участието в малтийската Партия на труда. Като водач на парламентарна листа той призовава хората да не гласуват за него. Аз съм антимобифонист, антиавтомобилист, антиконсуматор, антиамериканист.
6506 години из историята на Малта по стъпките на Нарси Каламата:
Естети, математици, инженери – всички са творци. Би трябвало и да са философи, но не на всеки се отдава това.
Библията казва: Изгори кръвта! Но ако тя не гори, трябва ти зехтин.

2006-а г.