От "Старецът и морето" остана само Морето

Степан ПОЛЯКОВ

Точно преди 15 години, на 13-и януари 2002-а, на 104 годишна възраст в Куба, Кохимар, почина капитан Грегорио Фуентес. Той е прототипът на Стареца от „Старецът и морето” на Ърнест Хемингуей. Двамата се запознали през 1928-а година. Грегорио бил капитан на кораб, който плавал между Мексико и Куба. Забелязал лодка с корабокрушенци, между които бил и писателят. Прибрал ги и ги завел до залива Драй Тортуга. Още тогава те си обещали, че ще се видят пак и ще се търсят винаги, където и да са по света. Между другото Хемингуей споменал, че си строи яхта в САЩ и ще го назначи за капитан, задето му е спасил живота. Островът доскоро беше любимото място на Диего Марадона, Наоми Кембъл, неколцина американски сенатори, Жорж Мустаки... Куба е осъществената мечта и на Ърнест Хемингуей. Точно там той пише "Старецът и морето" -¬ романът, за който получава Нобелова награда. Романът става световен хит. През 1958-а режисьорът Джон Стърджис снима едноименния филм. Тълпи от американски туристи заливат заспалото до този момент рибарско селище Кохимар. В единствения до този момент ресторант започват да валят пари. И тогава собственикът обещава на капитан Грегорио, че от този момент до края на живота си, той ще се храни безплатно там. Да, но месеци по-късно въстаниците на Фидел Кастро завземат властта. Туристическият поток секва. А Капитанът ще живее още 44 години. Какво прави собственикът на ресторанта? Ами изпълнява обещанието си. Капитан Грегорио е негов гост почти половин век.
Както в Хамбург все още може да откриете проститутки по "Реепербана", които са спали с някого от "Бийтълс" в началото на кариерата им, така и в рибарското селце Кохимар мнозина си спомнят за фиестите на "сеньор Ернесто", в които е имало пиене и жени за всеки. А прототипът на Стареца почина в къщата си на неколкостотин метра от резиденцията на Хемингуей.
Предпоследното интервю, което даде в живота си капитанът, беше за мен. Последното - за Би Би Си. Аз имах удоволствието да се почувствам като великия писател и да си побъбря със стария рибар на чашка ром.
- Сеньор Фуентес, колко пъти сте чели "Старецът и морето"?
-Чел съм я, но и защо трябваше да я чета, като аз съм я живял тази книга. И най-важното, което трябва да ви кажа, е, че Хемингуей се чудеше непрекъснато какво заглавие да сложи на книгата... Един ден аз му казах: "Сложи "Старецът и морето". Тогава Хемингуей възкликна "Феноменално! Това е истинското име ¬ "Старецът и морето". Искам да ви кажа, че аз му го подсказах. Аз му казах заглавието на книгата.
- Кой повече се зарадва на Нобеловата награда ¬ вие или той?
- Когато сеньор Хемингуей спечели Нобеловата награда, той донесе една пачка долари и ми рече: "Грегорио, и ти имаш голяма заслуга за тази награда." А аз му отговорих: "Много съм щастлив за тебе, защото със същите тези долари ти и на мене плащаш."
- Хемингуей ли беше най-жизненият, най-веселият човек, когото сте познавали?
- Да, той беше. В света той е най-веселият и най-... И не само това. Той беше човек с добри, прекрасни чувства за всички хора. Имаше много искрено отношение към хората, които го заобикаляха.
- Какво изпитахте в деня, когато разбрахте, че се е самоубил?
- Почувствах се много зле. И продължавам да се чувствам много зле.
- Случва ли ви се, когато излизате навън, да чувате гласа му? Да очаквате да го видите и да знаете, че го няма?
- Да, и сега ми е така, сякаш мене лично ме няма.
- Хемингуей ли е единственият писател, когото познавате?
- Да, но той е и единствен с чистотата и добротата си.
- Жените му не мислят така.¬
- Жените му не мислят така, ама ние сме мъже.