Хургада: Кристални води, девствени рифове и корабокрушения

В следващите 5 години не съветваме никого да ходи в Египет, но ето един кадър от времената преди 10-ина години. Когато беше гот да се пътува.

Степан ПОЛЯКОВ

“По празниците ще сме в Хургада”, вече е класическа реплика от устата на всяка втора провинциална примадона с позамогнал се съпруг у нас. Това е блянът, мантрата и тълкуванието за достоен живот на средната класа двойки малко под средна възраст. Кариерата на египетския град започва в началото на миналия век като рибарско селище. После се превръща в затворен военен град - град в пустинята, но и на морето, - а преди двайсетина години тръгва възходът му – превръща се в световен курорт. Което поднася и съответните дози падение, разбира се. Особено популярен е в момента сред скучаещите руски дами от Новосибирск до Сочи, които са твърде млади, за да помнят комунистическата епоха, но държат на традициите, и като майките, бабите и прабабите си непоколебимо вярват, че мъжете в страната им злоупотребяват с алкохола. И трябва по някакъв начин да им се натрият носовете. Пълно е с тълпи руси и лекомислени мадами, които малко са се объркали с идеята за секс-дестинация. Хургада, както и да го погледнеш, е друг тип курорт. А и арабските мъже стават неподозирано свенливи, когато не притежават по закон жената до себе си. Изобщо, секс-туризмът не е изцяло мъжка привилегия. Вече трета година хит номер едно сред европейките е микроскопичната западноафриканска страна Гамбия. Но тук става дума и за западноевропейки. Те имат повече опит.
Хургада е по-неугледното братче на срещуположния Шарм ел Шейх. Този курорт на няколко часа път с кораб от Хургада през Червено море е блясъкът на египетската туристическа индустрия. Там си уреждат срещи президенти и премиери на световни сили, организират се ревюта на нашумели дизайнери, дърти милионери водят на яхта новопокръстените си годеници. Двупосочният билет от Хургада дотам струва около осемдесет евро и няколко часа път, но това просто е друго пътуване. Там се ходи с Хилари! Всъщност червеноморските курорти на Египет – сега те са обект на инвазия и от средната германска, чешка, полска, словашка класа, както и неясно от коя новоразбъркана пихтия на руското общество плюс девойките им. Българите също са с леко неясен социо-профил за местните. И все пак по-добре, отколкото да си румънец. Сблъскваме се навсякъде по туристическите обекти с японци, американци, вече наистина дори със словаци, но да сте се срещали някъде с румънец? Аз – никога, ни веднъж освен в Албена.
Луксът в Египетските курорти не носи сътресения. Нито нагоре, нито надолу. Петзвездните хотели са по-скоро четиризвездни според европейските разбирания, но това ще донесе разочарования само на особено претенциозните. Прекрасното море, местното узо на корем и невероятно съблазнителната ви съпруга ще са стимулантът да престанете да сте перфекционист поне за седмица-две. Обаче има проблем, истински проблем, дори в Египет – “най-туристическата ислямска дестинация”. Там просто няма алкохол! Системата “All inclusive” предлага само тамошни напитки, наречени “AbZolut”, “Pinlandia”,“Johnnie Pawlкer” и подобни извари, бъркани в един казан, но в шишета, облепени с колекционерски дизайнерски копия на първообразите. В луксозните хотели, разбира се, продават истински “Pawlker”, но на цени, каквито предлагат всички луксозни хотели по света. Не си струва освен, ако не си рокзвезда, или не ти плаща Хилари. Обаче, ако тя плаща, после ти го изкарва през носа, а и това си е случка от Шарм ел Шейх. По тези места тук-там, много рядко, продават местната бира “Сахара”, “Луксор” и “Стела”. Последната най-много я пробутват на европейците по разбираеми причини: “Pinlandia”... Тези бири са с вкус между камилска слюнка и мокър пясък от Червено море.
Гардага! Като става дума за неволно сбъркана транскрипция, на северноафрикански арабски така се произнася Хургада. “ХургадНа”, нарече я един българин във фришопа на улица “Шератън”. Отминаваше половината от едноседмичната му почивка и той беше зажаднял за истинска бира. Единственото място, откъдето можеш да се сдобиеш с нея е фришопът – единственият - на улица “Шератън”. Той тъкмо прибираше стекчето си, когато му поискаха паспорта. Установи се, че са минали доста повече от разрешените за покупки от такова място четирдесет и осем часа от влизането му в страната. Нашият човек в началото не повярва на ушите си, после попита още веднъж и, когато разбра, че е измамен, наистина беше измамен, тъй като никой не го беше предупредил за този доста нелогичен закон, пребледня на фона на залязващото слънце и единственото, което успя да процеди беше това - “ХургадНа!”.
Не би трябвало да му се сърдят кой знае колко. Първото изречение в статията за курорта на един от туристическите справочници, субсидирани от египетското правителство, започва така: “Кристалната вода, девствените рифове и купища корабокрушения превръщат Хургада в една от най-силните световни дестинации.” Точно на път за Хургада потъна египетският ферибоот, когато се издавиха хиляда души през януари 2006-а.
Едно от най-приятните морета за плуване изобщо в света е Червено море. Топло дори през януари, без вълни и неприятни обитатели, умерено солено, с първокласни плажове то без съмнение е по-добро дори от Карибско с неговите заядливи акули и щипки сол по клепачите. По-добре, е стига да не ви пука, че плувате с шнорхел, маска и туристическа брошура в ръце за “Най-уникалните корали, които може да срещнете само в Червено море!”, над хиляда новопристигнали трупа и четиристотин коли по гладкото като бебешка пудра дъно. В това отношение Карибите са доста по-стилен партньор. По неговото дъно лежат не само удавени, но предимно простреляни и наръгани благородници или поне “джентълмени на честта”, както наричали още през шестнайсети век гъмжащите из островите пирати. Но всеки от тях, там долу, поне е гушнал буре с жълтици, изгнил е отдавна и е в униформа с еполети.
Да забравим за нещастните случаи!
Червено море откъм тази страна е побъркало още Жак Ив Кусто. Тогава някъде Хургада се е закрепила като рибарско селище и като име на град или село, както предпочитаме. Тогава малцината откриватели-гмуркачи на това място подхванали горещите плажни купони всеки понеделник, когато имало пълнолуние, та сега това е една от пришитите към туристическата индустрия традиции. И така... не е толкова диво и престижно като в прословутия Алжир, но край Хургада има купища островчета и всички възможни морски животински видове, които се срещат в Индийския океан (Червено море му било вътрешно и те нямали проблеми да се преместят от хола в кухнята, твърдят египетски наутисти, което няма нищо общо с аутисти, макар работата им да е свързана с това да си държиш езика зад зъбите.) Наоколо са всевъзможни острови, на път, за които ще ви връчат плавници, шнорхел и маска. Дори насила ще ви карат да се екипирате. Аз отказах моите плавници със съвсем искреното “Ами не знам кой може да ги е обувал, а и да знаех, пак нямаше!...”, а египетският бабаит, който ги раздаваше на борда на корабчето, ме заклейми публично: “Ти, мистър, да не си някакъв, дето не пипа други хора?” Ми...
А, забравих... дори в петзвездните хотели камериерките са – камериери. Скромни, любезни и, най-вече, момчета, които се усмихват под мустак, когато те срещнат край вратата на стаята и прошепват с голямо уважение “Хелоу-у-у-у-у....”
Да се доберем все пак до островите, които сякаш са направени, така че европейският турист да се чувства като на курорт. Те са Гифтун, Райския остров, където се гмуркаме, край скалите Шааб Самадаи, където ходим да гледаме делфини, край рифовете Елфинстоун – акули, но, ако съдим по нрава им, имам чувството, че те са по-близки до рибките в офиса на някоя модна дизайнерка, отколкото до копелетата с хриле в споменатото Карибско море. Сигурно и те са се научили да не си убиват туристите. Следва острова Шааб Абу Шибан, но, каквито и асоциации да носи арабският език и нрави, тук пак става дума само за “гмуркане с шнорхел и плуване”, дори според туристическите брошури. Ако продължим по този маршрут, ще стигнем и до остров Шааб Абу Хашиш. Да не се учудваме, тук наистина има всичко, което би си представил някой, пристрастен към канабиса: “Плаж, шнорхел, риболов, гмуркане, синьо небе, плуване”. И накрая следва планинската верига Гебел Абу Дикхан – Бащата на дима. Била древна. Знаем.
Минаха седем дни от вашия турстически пакет в Хургада. Зависи дали сте самотна рускиня, българин в магазин за алкохол или швед под вадата край декоративни акули – нито ще пиете, нито ще ви изядат. Но нали от страстта да сънуваме нещо хубаво, тръгна “Хиляда и една нощ”. И точно в Египет, между другото.

Хургада, 2006-а