cuba-che

ЧЕ ГЕВАРА – ЕДНО РЕВОЛЮЦИОННО ЗОМБИ
ИЛИ ЧЕ-стит УМРЯЛ ДЕН

от Степан Поляков

Ернесто. Че по прякор. Или просто Ернесто Че Гевара. Най-романтичният революционен образ в света. Най-познатото лице на планетата. Символът на бунта. Но романтиката по-долу ще бъде само доколкото действието се развива сред палми, слънце и мек океански въздух. А да, и в далечината ще се чува салса, но приглушено. Тя ще е отвъд каменните зидове на превърнатата в затвор крепост Ла Кабаня.
И така, Хавана - януари 1959-а. Победоносните колони на Фидел Кастро са слезли от планината Сиера Маестра, а доскорошният диктатор Фулхенсио Батиста е избягал още в ранните часове на 1-и януари. С най-близката си свита и 20 милиона долара/днес около 160 милиона/ към Сиудад Трухиьо /Санто Доминго/. Топло е, жителите са възторжени, из града цари революционна суетня – по улиците реват танкове, пърпорят джипове, въстаници сноват нагоре-надолу със заредени оръжия. Столицата на Куба продължава да е най-аристократичният град на Карибите. Но мнозина от собствениците на колониалните къщи из Ведадо и Мирамар вече не нощуват в тях. Те или са излетели към различни градове на Флорида, или чакат реда си за следващия полет на „Кубана”.Водачите на бунтовниците са се настанили в хаванския „Хилтън” и оттам командват. Един от най-заетите хора е аржентинецът Ернесто Гевара де ла Серна.Той управлява затвора „Ла Кабаня”. Там под неговото пряко наблюдение и с благоволението на приятеля му Фидел Кастро се извършват десетки, понякога и стотици екзекуции дневно. Пред революционните наказателни взводове саизправени офицери, лекари, адвокати, журналисти, писатели, обикновени работници, жени... Гевара си е направил прозорец в кабинета, за да наблюдава разстрелите, когато е зает да подписва следващите смъртни присъди. Изглежда дотолкова прехласнат от работата си, че се жени за втората си съпруга Алейда в затвора. Сред свидетелите е и шефът на наказателния взвод Херман Маркс.
Ернесто през целия си живот твърди, че е лекар, макар да няма диплома. Смята се за добър психолог. Упражнява психологията между залповете. С охота приема роднините и приятелите на обречени затворници, дошли да умоляват за освобождението им.Посреща ги с топлата си, позната ни и от снимките, усмивка.Тя окрилява хората, че, може би, още същия ден ще видят своя близък навън. Гевара ги води лично до мястото на екзекуцията. Щом те видят вързания и с превръзка на очите любим човек, Че отривисто нарежда на стрелците – Огън!
Това ще е най-популярната команда в Куба за следващите две години. В Хавана денонощно работят военни трибунали. Че без притеснение заявява: ”За да пратиш някого пред наказателния взвод, не са необходими юридически доказателства. Това са архаични буржоазни подробности. Сега е революция. И, революционерът трябва да се превърне в студена машина за убийства, мотивиран единствено от чистата омраза.” През първите три месеца от влизането си в чуждата за него столица, в която никога преди това не е бил, той разписва 500 смъртни присъди – с познатото „Че”. Доста от тях изпълнява лично. За следващите две години те стават повече от 4 хиляди. Лично застрелва например 14-годишно момче, което отказва да му падне на колене. Вината на хлапето е, че е опитало да защити баща си от разстрел. Гевара няма абослютно никакви колебания за процедурата. „Не е нужно да намерите доказателства, зада разстреляте някого. Нужно е да намерите доказателства, че някой трябва да бъде разстрелян.” Той осъзнава страстта сикъм смъртта /чуждата/ още в Сиера Маестра. Заподозрели са техен другар в предателство. Бързо му издават присъда. Въпросът е кой ще я изпълни. Колебаят се, не е лесно да убиеш някого, на когото до този момент си поверявал живота си. Тогава Че скача и го застрелва. След което описва екзекуцията. Изстрелях 32-калибров патрон в дясната половина на мозъка му. Той започна да изтича през лявото полукълбо. Еутенио изстена, после умря…” В този момент, татко, открих, че аз наистина обичам да убивам, пише по-късно той трогателно синовен текст до баща си.
Гевара мрази – яростно, всекидневно. Един млад аржентинец от буржоазно семейство, който винаги се е радвал на любов у дома. Той започва да заснема с професионални екипи екзекуциите на офицери от предишния режим. Но скоро се отегчава от това. Те са успели да се уговорят помежду си да загиват с вика „Да живее свободна Куба!” Смелостта на другите го дразни. Но ако по това време имаше ютюб? Е, вероятно Кастро нямаше да допусне.
Великобритания, късната зима на 2015-а. Нацията е потресена. Един от синовете на емигрантско семейство, което е получавало изключителни привилегии, се оказва най-известният касапин на света. Известният като Джихадиста Джон, лично обезглавява пред камера заложници в Сирия, сред тях и британци. После другарите му измислят още нещо. Прикрепват камера към пистолетите, с които пръсват черепа на жертвите си от 15 см. разстояние. Визията е като от компютърна игра. По времето на Че все още нямаше GoPro. Жалко, той нямаше да ангажира цялата Кубинска национална телевизия с огромните й ТВ камери. Благодарение на английската социална система, младият джихадист е получил безплатно образование, недостижимо за милиони англичани. Цялото му семейство живее в общински апартамент в престижен квартал на Лондон. Англия опитва да си отговори на въпроса – откъде толкова омраза към напълно непознати хора, някои от тях негови сънародници, и защо! Жертвите са журналисти и доброволци в хуманитарни мисии. Всъщност, отговорът е пред нас. И радикалният ислям, и комунизмът имат обща черта – те изискват непрекъснато и всепоглъщащо насилие. И ако се умориш от кръвопролитията, веднага ставаш враг на идеологията, на която си служил до момента. “Ние ще докараме войната до къщите на империалистическите врагове, до офисите им, до местата, където почиват...” Кой го е казал това? Или „Обезумял от ярост, аз ще облея с кръв оръжието си, когато убивам врага, паднал в ръцете ми. Със смъртта на враговете аз се подготвям за Свещената война...”?Че Гевара е гордият автор и на двата постулата, не Ислямска държава – тя подражава. Както и Че преди тях.
Между Джихадиста и Гевара има ясна прилика, и то извън факта, че като млади са живели охолно в обществата си. Те изпитват нужда да причиняват смърт, показна смърт. Те са протожреци, подобни на онези от пирамидите на ацтеките. Култ към Слънцето, Мрака или каквото и да е там. Култ без край, култ-кръговрат. Фидел Кастро, например заповядва неизмеримо повече убийства от приятеля си Че, но при него е въпрос на механизъм на властта. Той няма нужда от ритуали, а от оповестяване, от назидание. Когато още по време на партизанската война в Сиера Маестра Гевара вижда колко находчиво Фидел манипулира световната преса, разбира че медиите ще саосновният боен фронт през следващите50 години. С изключителен инстинкт Кастро успява да прелъсти звездите на световната журналистика по това време. И те пишат хвалебствия за „Брадатите”, както вече наричат армията им, и за новото поколение, което ще направи света по-справедлив. Рупори са Хърбърт Матюс от “Ню Йорк Таймс”, Ед Мъроу от Си Би Ес, Барбара Уолтърс от Ен Би Си. Че никога няма да стане толкова добър, колкото е El Comandante en Jefe, но за собствения си имидж ще се научи да се грижи. Някой от партизаните дори казват „За нас една статия в „Ню Йорк таймс” е по-важна от 10 спечелени битки.
Краят на 1964-а. Светът се e отърсил от шока при убийството на президента Кенеди и Кубинската криза преди това. Бийтълманията е от Нова Зеландия до Гренландия. Започнало е частично разведряване. Съвсем скоро ще настъпи хипиепохата. Ернесто Гевара говори пред Обединените нации в Ню Йорк. След скучна реч против империализма се връща на трибуната. И изрича, можеби, най-лаконичната си фраза: „Екзекуции? Да. Ние екзекутирахме. Екзекутираме. И ще екзекутираме...!”Това втрещява доста свободолюбиви хора по света. Някои от тях смятат, че Гевара де ла Серна е трябвало да бъде затворен в клетка още на мига, в Ню Йорк. Нищо, че това е ООН. Но те остават малцинство. Либералната преса по света е в подем. Тя твърдо застава зад „младия и чаровен революционер”. Най-модният по това време в света философ Жан-Пол Сартр ще го нарече “Не само интелектуалец, а най-завършеното човешко същество на нашето време!” Скоро Сартр ще съжалява за много подобни свои фрази.
Краят на февруари 2015-а. Самоличността на Джихадиста Джон е разкрита. Фондация CAGE, която се занимава със защита на правата на мюсюлманите във Великобритания, дава пресконференция по този повод. Тя е отразявана директно от всички големи медии - от Би Би Си до „Скай нюз”. Един от директорите на фондацията e мюсюлманинът от пакистански произход Моазем Бегг. През 2002-а той е арестуван в Пакистан. Изпратен е във военния затвор на САЩ Гуантанамо в Куба. Между другото, четиридесет години по-рано Бегг щеше да е едва наоколо 850 километра от къщата на Гевара. Той прекарва в базата 3 години. Дори след като е освободен, не отрича, че е посещавал талибански тренировъчни лагери в Афганистан. Получава милион паунда компенсация от британското правителство за излежаните години в Гуантанамо. Той е притежател на британски паспорт, а не е бил осъден – това е причината. После се присъединява към CAGE. Веднага след това започва да проповядва въвеждането на Ислямски халифат в Англия. Поканен е за колумнист на либералния вестник „Гардиън”.По същото време CAGE поддържа близки контакти с Джихадиста Джон чак до заминаването му за Сирия. На пресконференцията CAGE описват екзекуторакато „изключително любезен и приятен”.Това е ислямски вариант на „Не само интелектуалец, а най-завършеното...”, както беше в предишния случай.
През 1962-а Че признава пред британския вестник “Дейли Уъркър”. „Ако през Карибската криза руснаците ни бяха оставили атомните ракети, ние щяхме да ги изстреляме срещу сърцето на Америка, включително право в Ню Йорк...” Въпрекитоваизказване, две години по-късно при пристигането му в Ню Йорк, той не само не е арестуван, а е поканен на парти, организирано в негова чест от някои от най-големите холивудски знаменитости. Край новата медийна суперзвездаЧе искат да се отъркат всички.Точно 35 години по-късно, на 11.9.2001-а, мечтата му за масово разрушение в Голямата ябълка е сбъдната от хора, които мразят Америка не по-малко от самия него. Пилотите на Осама бин Ладен.Сред най-шокираните са други холивудски знаменитости, които редовно ходят на поклонение в Хавана и охотно споделят възхищението си от Фидел Кастро с пресата.
1978-а, Демократична Кампучия е държавата на крайния маоист Пол Пот. Той е завършил висше образование в Париж.За няколко години неговият комунистически режим е унищожил почти една трета от 7-милионното население на дотогавашна Камбоджа. Формалният признак, по който се избиват враговете на народа са:всеки с образование, който знае чужд език, който носи очила, който е имал някакви отношения с предишните или чужди правителства, икономически саботьори, християни, мюсюлмани, етнически китайци, виетнамци, тайландци... Останалите са натикани в концлагери. Светът е настръхнал. И на Запад, и на Изток. Дори комунистически Виетнам не приема този режим повече. Точнотогаванасцената се появява 47-годишният професор Малкълм Колдуел. Той отрича наличието на геноцид в Кампучия. Пише възторжена статия за ситуацията там в познатия ни “Гардиън” през 1978-а. По Коледа същата година Колдуел заминава за Кампучия. Малко преди края на пътуването си получава невероятен подарък. Самият Пол Пот го кани на среща. Професорът ще остане единственият англичанин, който се е срещал с него. Едва няколко часа, след като си тръгва от аудиенцията, Колдуел е застрелян хладнокръвно в хотелската си стая пред очите на американски приятели журналисти. „Гардиън“ отбелязва с дълъг репортаж 22-ата годишнина от убийството му. Същиятвестник, който отдавна се е превърнал в класика при епитафиите за мъртви левичари,
Ден следсмъртта наГевара „Гардиън“ отпечатва статията „Американски агент от лобното място на Че Гевара”. Тя завършва така: „...Не само че той е велик партизански лидер, но бе приятел на президенти,както и на революционери. Гласът му се чуваше и бе приеман, както в офисите на двете Америки, така и в джунглата. Той бе доктор, любител-икономист, министър на индустрията на революционна Куба и дясна ръка на Фидел Кастро. Той, вероятно, ще остане в историята на континента като най-великата личност след Боливар...” Американският агент е подписан като Ричард Гот. Не е ясно само защо най-великата фигура след Боливар ще е дясната ръка, а не самият й притежател – Кастро. Но да видим други заглавия за Че в западната преса още преди той да загине. През август 1960-а списание „Тайм”го определя като “Мозъка на Кастро”. Журналистът от „Гардиън” Шон О`Хейгън казва, че в него има „повече от Джон Ленън, отколкото от Владимир Илич Ленин”. Да, но и Джихадиста Джон също е кръстен от англоезичните медии на Джон Ленън. Преди да стане ясно, че ислямистът е просто Мохамед Уемази. Няма никакво професионално обяснение защо медиите сравняват двама от най-кръвожадните хора на света, каквито са те дори според собствените им думи, с творец, загинал от насилствена смърт. И изпял „Всичко, от което се нуждаеш е любов”.Наистина няма!
Ако не сте Фидел, вие най-вероятно не бихте желали да познавате Ернесто Гевара. Срещата ви с него би могла да е по няколко повода. Дапомолите да пощади близките ви, а той да ви покаже какги разстрелва в хаванската жега с пура в устата и със саркастична усмивка. Да сте затворник в трудово-изправителен лагер и той да ви нареди да убиете свой другар пред него. Да сте първата му съпруга и да ви обяви, че се развежда с вас, като ви прати да го чуете от тази, за която ще се жени. Да сте баща му. Но това е една друга история. Разказва я Гевара-старши в книгата си „Синът ми Че”.
Веднага след падането на Хавана младият революционер кани родителите си в Куба. На летището майка му Селия една не припада от вълнение. Толкова години не е виждала сина си. А той, в масленозелената си униформа, ограден от фоторепортерите, прилича на киноактьор. Че ги настанява в „Хилтън”. Но покрай еуфорията, обхванала целия град и новите му звезди, семейството не може да остане дори за миг насаме. На третия ден баща му не издържа и го принуждава да седнат за час в хотелския апартамент. След като си разменят няколко шеги за миналото, следва нормалния въпрос от баща към син:
- Ернесто, всичко което се случва тук, е прекрасно. Ти обаче какво правиш с медицината? Кога ще се дипломираш?
- Старче, ако се казваш Ернесто Че Гевара в Куба, изобщо не ти е необходимо да си доктор, за да убиваш безнаказано – усмихва се закачливо синът му.
А какво, ако сте Фидел и познавате Че? Но преди да се изяснят докрай отношенията им, ще мине известно време. Още в края на 1959-а Гевара става президент на Националната банка. Докато е на този пост издава книга - „Партизанската война”.Малко противоречиво точно за този пост, но той така работи. Успява да създаде и стройна система от концлагери. Петнайсет месеца по-късно вече е министър на индустрията. Като всеки, който никога не се е занимавал с икономика, но има желание, доктрината му е ясна и води до неизбежен просперитет. Обяснява, че до 15 години ще настигнат Англия. Кълне се „Ще им скъсаме задника”. За сметка на това смята, че е под достойнството му да употребява буржоазни термини като „съвкупен национален продукт на глава от населението” и „БВП”. В резултат на всичко това само за две години силната дотогава кубинска икономика е срината. Кастро вика икономисти марксисти да спасяват ситуацията. Дори според тях, направеното от Че е „далеч вляво и от най-радикалната компартия”.
Още от младостта си Че е мечтател. Винаги е желаел да обиколи света. Дори „с една раница на гърб”. Докато е шеф на Националната банка сбъдва тази мечта. Но не с раницата. Домакини са му президенти и премиери – от Близкия Изток до Шри Ланка и от България до Китай. Трудно е да се намери прагматично обяснеие обаче защо му е на един президент на банката на карибски остров да се среща с президента на Гвинея например. Докато е в Алжир, той успява да вбеси и СССР, и приятелите си в Куба. Издава статия, в която обвинява съветските политици в безчовечност към Третия свят, а кубинските, че развращават трудещите се с премии за трудови постижения.След всичко това за него няма повече място в Куб и той го разбира добре. Няма отношение и към семейството си, макар втората му съпруга Алейда да е отново бременна. Реакцията му, когато научава: „Тая какво си въобразява, бе!...” Следващата мисия на Че е „Подпалването на Световната революция“. Кастро го провожда в Африка, Конго. Преди да замине той изпраща писмо на майка си. Кодирано. „Твърде добре започвам да разбирам Бизнеса /Революцията/. След няколко месеца ще стане ясно дали Бизнесът ще може да плати Сватбата /Победата/. Продължавам да изпитвам удоволствие от Екскурзиите /битките/...” Днес бъдещите членове на Ислямска държава общуват с роднините си в Западна Европа по подобен начин. Но още по-опростен: „Заминавам за Сирия. Ще участвам в благотворителна мисия.”В Конго Че води една единствена битка. С европейските наемници на „Лудия” Майк Хоари. Хоари описва битката: Не бяха минали и няколко минути, а те побягнаха, захвърлиха оръжията си и се разпищяха като възрастни дами, край които е притичал плъх...” Африка е поредният провал. Последната голяма мисия на Че Гевара е Боливия, където той възнамерява да вдъхнови Латиноамериканската революция. Там също води само една битка. И тя е, когато го залавят заедно с няколкото оцелели негови бойци. Останалите- той просто е успял да погуби по пътя. И в този октомврийски ден в планините на Боливия усеща, че това е краят. Но не престава да се бори. За живота си. „Не стреляйте! Аз съм Че Гевара! Жив ви трябвам!”,изкрещява той. Чак тогава правителствените войски прекратяват стрелбата. Почти до последно не губи надежда, че ще оцелее и този път. Но няма! След часове ще бъде разстрелян без съд и присъда. Ще получи в огромна доза лекарството, с което д-р Гевараобичаше да лекува другите, както се изразяват в Маями. Без да е разбрал, че го погубва най-любимото – световната медийна слава и егото му.
Мъртъв, той беше по-ценен и за враговете си, и за Кастро. Жив и отчайващо некадърен командир, но заобиколен от медийно обожание, той объркваше вражеските генерали. Мъртъв, с униформа и в прекрасна възраст за умиране, беше безценен за приятеля си Фидел.
Още напускайки Куба, Че се беше превърнал в революционно зомби. Повече мъртъв, отколкото жив, повече символ, отколкото приятел или враг. Двайсет години след смъртта му Фидел успя да си достави тялото му в Куба, за да го постави в мавзолей. Предмногохилядния митинг се закле: „Че Гевара е по-жив отвсякога!” Точно толкова жив, колкото е необходимо, би могло да се добави.
И като истинско революционно зомби Ернесто Гевара всеки ден празнува.
Най-голямата легенда на света в момента е Че Гевара. Но защо? Не е успял като грижовен син. Не е успял като доктор. Не е успял като глава на семейство. Не е успял като пътешественик „с раница на гърба“. Не е успял като поет /стиховете му са пълни с изгряващи дъги, червени кълбета и петолъчки/. Не е успял като палач – мозъкът на жертвите му непрекъснато изтича, помним. Не е успял като приятел на Фидел, той иначе щеше да го измъкне от Боливия. В какво успя тогава? Да, в онова, което ненавиждаше - в амбулантната търговия. Няма място на света, където не се продават чаши, запалки, фланелки, бельои други боклуци за по долар с неговия образ.
Една индустрия за милиарди! Индустрия, която ти, другарю министър на индустрията, управляваш с желязна ръка. ЧЕ-стит Умрял ден, Ернесто! Всеки ден...