Степан Поляков

„Втората Световна война щеше да спре Първата, ако вече нямаше кинохроники.”

Степан Поляков издаде първия си сборник – „Царят на късия разказ” още на 22 години. Той бързо стана хит из ъндърграунда на София. Тогава колегите му от групата в българска филология до един се явиха с „Царят на късия разказ” на изпит по Стилистика. Гаден номер! Единственият, който получи двойка, беше Поляков. Това се случи в началото на 90-те – най-лудите за Източна Европа. Оттогава е убеден, че всичко в изкуството е възможно. Може и така да е. Степан Поляков е автор и продуцент на над 50 документални филма, снимани из цял свят. Сценарист е на други из България. Убеден е, че: „Втората Световна война щеше да спре Първата, ако вече нямаше кинохроники.” Автор и водещ на хитовото радиошоу „Паспорт – пътуване със стил” за пътешествия, в което чужденците на столицата, започнаха за първи да се опознават едни други. Издал е девет книги. Поредицата документални романи „Световни революции”, сред които: „Нежна революция Ltd." за студентските стачки и Града на истината в България през 1990-а, където работеше в пресцентъра на окупирания Ректорат – честната работа с журналистите; „Viva la revolucion - Куба 50 години тръстика, пури, смърт" за революцията на Кастро и Че Гевара; „Краят на последния Бог” за историята на Етиопия по времето на управлението на последния император Xaйлe Сeлaсиe Първи. Събираните месеци по западното африканско крайбрежие „Приказки от Гвинейския залив”. И поредицата трилъри „Смъртта лети”. Пиесата му „Менделсон не иска да гаси пожари”, поставена в София през 1997-а, предсказа с 15 години взрива на Кулите-близнаци. Издател е на единствения българско-тайландски разговорник. Първата любов на Поляков обаче винаги ще си остане репортерството. С бележник, камера и в не съвсем позната среда. Както си беше отначало. Когато всичко в изкуството беше възможно. Според него. Продуцент, режисьор, сценарист на някои от филмите, които са възможни тук.